Изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис разкриха мистерията на

 

Изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис разкриха мистерията на древногръцкия компютър, известен като Механизма от Антикитера. Той съставлява устройство с ръчно задвижване, проектирано да пресмята придвижването на небесните тела и е разрешавало да се знае датата на 42 астрономични събития, в това число затъмнения. Това се оповестява в публикация, оповестена в списание Scientific Reports.

Учените са разгадали по какъв начин механизма може да планува астрономическите събития, само че към момента не са разкрили всички свойства на зъбните колела. Причината е, че е оживяла единствено една трета от механизма.

Астрономическият калкулатор съставлява бронзова машина, състояща се от комплицирана композиция от 30 оживели бронзови зъбни колела. В предната част учените откриват механизми, които дават отговор за циклите на Венера и Сатурн, които са надлежно на 462 и 442 години. Използвайки древногръцкия математически способ, разказан от философа Парменид, учените са съумели да схванат по какъв начин се задействат зъбните колела, с цел да покажат циклите.

Публикацията обаче не прецизира дали интернационалния проучвателен екип, направил историческото изобретение включва компютърна стратегия, основана от българина Светослав Токаджийски, приключил Масачузетския софтуерен институт и работещ в университета на Чикаго. За нея стана ясно в същото списание преди две години.

Какво съставлява механизмът от Антикитера?

На 17.5.1900 година гръцки транспортен съд, чийто екипаж търси водни гъби (животни, обитаващи дъното на топлите и солени морета) в Средиземноморието, се оказва в окото на вихър и дебаркира покрай остров Антикитера. На другия ден трима водолази се гмуркат на това място и вместо на водни гъби попадат на потопен транспортен съд, препълнен с какви ли не благосъстояния - златни монети, мраморни и бронзови скулптури, амфори, керамични съдове и други

След деликатен оглед на находките гръцки археолози споделят тежката си дума: плавателният съд е потопен през I в. пр.Хр. През идващите 6 години той е посетен от 9 експедиции и всичко скъпо е прибрано. Един от последните предмети, на които се натъква опитният водолаз Никос Пермалакис, е кутия с размери 34х18х9 см, в която има десетки бронзови зъбни колела. Пермалакис понечва да хвърли кутията в кофа за боклук, само че шестото възприятие му подсказва, че е по-добре да я задържи. Минава много време, преди да се разбере, че въпросните зъбни колела са по-ценни даже от златото.

Валериос Стаис, археологът, чийто екип проучва артефактите, съзира бронзов предмет, затрупан с варовик и раковини, който се разпада на две елементи в ръцете му, тъй като е корозирал. Сред частите той намира... механични предавки.

Стаис демонстрира находката на собствен другар - машинен инженер, който е безапелационен: " Това в действителност са предавки, колкото и мъчно да ми е да допускам на очите си ". Археологът написва теоретичен труд, в който твърди, че въпросните предавки са част от древен часовник.

Впоследствие става личност нон грата измежду сътрудниците си - освен в Гърция, само че и в цяла Европа, Съединени американски щати и Канада. Наричат обявата му измислица, а него - шарлатанин, изсмукал от пръстите си несъществуващи обстоятелства. Аргументите - невероятно е в древността да са съществували толкоз комплицирани механични уреди. Светът приема, че предметът, разказан от Стаис, е попаднал на мястото на корабокрушението много по-късно.

Половин век по-късно обаче механизмът добива нова международна известност, откакто през 1959 година британецът Дерек де Сола Прайс разгласява публикацията " Древногръцкият компютър " в сп. Scientific American. Той е индивидът, който прави връзка сред откритата на потъналия античен транспортен съд кутия, съдържаща зъбни колела, с предавките. Прайс приключва физика и математика в Лондонския университет, а след това и история на науката в Кеймбридж и преподава тази дисциплинираност в Йейл.

Години наред той чертае уреда - по този начин, както го вижда в съзнанието си. Така стига до извода, че устройството, наречено Механизмът от Антикитера е аналогов компютър, с който се дефинира местоположението на Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн и се предсказват слънчевите и лунните затъмнения.

Компютърни обработки дават и по-сериозни доказателства по кое време е основан античният компютър. Повечето бронзови статуи, извадени от оня потопен транспортен съд, са основани през IV в. пр.Хр., а мраморните - 3 епохи по-късно. Радиовъглеродният разбор на дървесината от античния транспортен съд сочи 220 година пр.Хр. Първоначално се счита, че механизмът от Антикитера е конструиран към средата на I в. пр.Хр. Впоследствие обаче се устонавява, че е сътворен в средата на III в. пр.Хр.

Кой е неговият основател? Според една догадка дело е на атлантите. Според друга обаче е конструиран и оставен на планетата ни от представители на високоразвита извънземна цивилизация.

Изследванията на тайнствения античен компютър не престават към този момент повече от век, а нескрито излизат нови, извънредно забавни детайлности.

Преди 3 години френски математици, лингвисти и археолози оповестиха, че са разчели дребна част от текстовете, гравирани върху фрагментите на античното устройство. Останалите са жертва на естествени катаклизми: някои са изтрити отчасти, други - напълно. А рентгеновите фотографии въобще не са помогнали на откривателите. Впрочем, част от тях настояват, че античният компютър може да се употребява и в астрологията.